Единак

12 ene 2011, 14:52

Poesía

892 0 4

Вървя в гората и внезапно спирам,
когато вълчите следи в снега съзирам.
И тръпка ме поби, когато вълк единак
пред себе си откривам!
В миг дочух балада, изпълнена с ридание,
описваща история за копнеж и страдание!
Но ето, че копнеех да не бъда там,
там, край реката, със вълчи поглед в тишината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Единак

Искате да прочетете повече?

Propuestas