12 ene 2011, 14:52

Единак 

  Poesía
798 0 4

Вървя в гората и внезапно спирам,

когато вълчите следи в снега съзирам.


И тръпка ме поби, когато вълк единак

пред себе си откривам!


В миг дочух балада, изпълнена с ридание,

описваща история за копнеж и страдание!


Но ето, че копнеех да не бъда там,

там, край реката, със вълчи поглед в тишината.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??