28 sept 2006, 15:38

единствен,сине мой 

  Poesía
1328 0 2
Един-единствен си ми, сине ти.
За мене беше радост, мъка и мечти.
Щастие неземно беше,
когато ти до мен стоеше.
Крила от гордост имах аз,
за хубавия, силен мъж.
В прегръдките ти, нежни, меки,
утеха имах аз навеки.
Усмивката ти, лъчезарна, блага,
топеше ми душата.
Слънце светваше на прага,
грейваше домът ни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??