Един-единствен си ми, сине ти.
За мене беше радост, мъка и мечти.
Щастие неземно беше,
когато ти до мен стоеше.
Крила от гордост имах аз,
за хубавия, силен мъж.
В прегръдките ти, нежни, меки,
утеха имах аз навеки.
Усмивката ти, лъчезарна, блага,
топеше ми душата.
Слънце светваше на прага,
грейваше домът ни,
щом при нас, сине мил,
идваше си в къщи.
© Веселина Узунова Всички права запазени