С трепет в кръвта тръгвам по поле 

от узрели жита...

Вървя и сред дръвчета

а из клоните им  –  плодове.

Някои паднали на почва,                 

из сухи листа!                               

Опитвам да не ги настъпя,

за да не унищожа реколта на земя...

Слънце гали моя кожа

а от страни подухва тих, летен ветрец!

Закачливо разрошва ми коса

и ме тегли все - напред...

С него иска да полетя,

а с птици  –  песен да запея!

Музика е в душа

и с усмивка ще пея за любовта!

По тяхно влияние ще се понеса...

Дано улови всяка живинка,             

сила на мелодия и всяка натъжена душа,

намери отново радостта!