С трепет в кръвта
тръгвам по поле
от узрели жита...
Вървя и сред дръвчета
а из клоните им - плодове.
Някои паднали на почва,
из сухи листа!
Опитвам да не ги настъпя,
за да не унищожа
реколта на земя...
Слънце гали моя кожа
а от страни подухва тих,
летен ветрец!
Закачливо разрошва ми коса
и ме тегли все - напред...
С него иска да полетя,
а с птици - песен да запея!
Музика е в душа
и с усмивка ще пея за любовта!
По тяхно влияние ще се понеса...
Дано улови всяка живинка,
сила на мелодия
и всяка натъжена душа
намери отново радостта!
© Roselina - Neli Evgenieva Всички права запазени