Една бутилка уиски на пътя

25 nov 2014, 16:52

Poesía » Otra

904 0 5

Тази вечер тъмнината се облече в

лунно-сребърна безумна рокля...

Разхождаше мислите си самодоволно

с празни очи на безкрайно високи обувки...

Намерила малка бутилка уиски

на пътя

отпиваше глътките жадно -

с любов...

Мислите станаха по-малко студени...

Не ù пукаше за неразбрания

зов…

на мечтите...

Вече не беше толкова тъжна...

танцуваше сама с илюзорните светове

в главата си...

до следващата бутилка с етикет:

"Забравете тъгата до сутринта“...

автор: Моника Стойчева
дата: 25. 11. 2014 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Luna13 (Моника Стойчева)

2014-11-27T11:34:50+02:00

Благодаря, ти Северина- Момичето от стихове...
selene727 (Северина Даниелова)

2014-11-26T23:43:32+02:00

ооо... много добро! Да, да!!! Поздрав!!!
Luna13 (Моника Стойчева)

2014-11-25T20:02:08+02:00

Тази вълшебна напитка е с временно действие, Фери! Благодаря ти за оценката и коментара! Мисана, благодаря и на теб! В стхотворението ми все паи има известна доза ирония.
vega666 (Младен Мисана)

2014-11-25T17:41:30+02:00

Хубаво е! И мен впечатли! Оценявам най-високо текста ти.

П.С. Надявам се разбираш, защо коментарът ми е толкова лаконичен.
poem_lady (Фери)

2014-11-25T17:09:56+02:00

Дай малко от тази вълшебна напитка и на мен Впечатли ме, не отричам!