27 jun 2007, 1:02

ЕдНа ДуШа

  Poesía
1.1K 0 0
Последна надежда
запази за последният си час,
когато сякаш от прежда
ще тъчеш спомени в захлас.

Всеки човек от живота
с усмивка ще даряваш.
Всеки спомен с охота
в пликче ще запазваш.

Ще простиш грешките
на хората около теб.
Ще махнеш решетките
за да избягаш с рев.
 
                .  .  .
Сърцето ти ще иска още да живее,
но старото ти тяло вече тлее.
Искаш тайно да си тръгнеш...
Мъчиш се. Но не можеш да мръднеш.

Дългия живот те връща назад
и искаш пак да си в този кръговрат,
където търсиш същността си
и раздаваш обичта си.

Тялото ти вече не издържа и умира.
Но душата ти вечен покой намира.
Сред спомени славни се провира
и от обидните думи се скрива.

                .  .  .
Съживява се в стария спомен
и преминава в живот нов, по-сложен,
отново през старите грешки,
отново, но с нови болежки.

И след време пак във земята,
но с ново, по-хубаво тяло,
душата погребана пак ще остане,
докато в ново тяло не попадне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...