Последна надежда
запази за последният си час,
когато сякаш от прежда
ще тъчеш спомени в захлас.

Всеки човек от живота
с усмивка ще даряваш.
Всеки спомен с охота
в пликче ще запазваш.

Ще простиш грешките
на хората около теб.
Ще махнеш решетките
за да избягаш с рев.
 
                .  .  .
Сърцето ти ще иска още да живее,
но старото ти тяло вече тлее.
Искаш тайно да си тръгнеш...
Мъчиш се. Но не можеш да мръднеш.

Дългия живот те връща назад
и искаш пак да си в този кръговрат,
където търсиш същността си
и раздаваш обичта си.

Тялото ти вече не издържа и умира.
Но душата ти вечен покой намира.
Сред спомени славни се провира
и от обидните думи се скрива.

                .  .  .
Съживява се в стария спомен
и преминава в живот нов, по-сложен,
отново през старите грешки,
отново, но с нови болежки.

И след време пак във земята,
но с ново, по-хубаво тяло,
душата погребана пак ще остане,
докато в ново тяло не попадне.