Една душа, проклината от бога,
се скита из вселена от души.
Една душа, обляна от тревога,
че в друго тяло няма да се прероди...

Витае из простора в здрача,
търси чиста мъртва плът.
Светлината си отива, идва мракът.
Поема тя по своя път.

Тела безброй обходи,но достойно няма,
да влее в грешна плът живот,
да направи неправилна замяна,
на старо тяло със характер нов.

Самотна скита се душата,
блуждае ту тук, ту там,
блажено кътче не намира на земята,
за да почувства малко топлина и плам.

На сушата души, що има,
а тя откъсната е от света.
Отдадена на мисия необяснима
да продължи съществуванието си сама.

Таз душа, изолирана от цялата вселена,
носела в себе си частица доброта
и дарявала на всекиго, що види,
затуй наричали я - любовта.