20.09.2008 г., 21:40

Една душа

956 0 0
Една душа, проклината от бога,
се скита из вселена от души.
Една душа, обляна от тревога,
че в друго тяло няма да се прероди...

Витае из простора в здрача,
търси чиста мъртва плът.
Светлината си отива, идва мракът.
Поема тя по своя път.

Тела безброй обходи,но достойно няма,
да влее в грешна плът живот,
да направи неправилна замяна,
на старо тяло със характер нов.

Самотна скита се душата,
блуждае ту тук, ту там,
блажено кътче не намира на земята,
за да почувства малко топлина и плам.

На сушата души, що има,
а тя откъсната е от света.
Отдадена на мисия необяснима
да продължи съществуванието си сама.

Таз душа, изолирана от цялата вселена,
носела в себе си частица доброта
и дарявала на всекиго, що види,
затуй наричали я - любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...