27 ago 2013, 23:14

Една Душа

  Poesía » Otra
919 0 3

Една Душа - тъй жадна за Любов,
самотна по света се скита.
И търси своя Божи благослов,
с надеждата за ангелско обичане.

Пари и слава не мечтае,
не иска клетви или вричане.
За всичко земно тя нехае
в копнежа си за слънчево обичане.

Жадува за небесен полет,
далеч от земни измерения,
в ръцете носи ухание на пролет,
отрекла пошли земни въжделения.

Очите ù са все в небето -
там, дето птиците достигат.
Копнее за небесните вселения,
които смъртните очи не виждат.

Дълбоко притаила свойте болки,
смирено влачи тежкия си кръст.
Гърчи се във сатанински огън,
във битка да надскочи земния си ръст.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...