Една Душа
Една Душа - тъй жадна за Любов,
самотна по света се скита.
И търси своя Божи благослов,
с надеждата за ангелско обичане.
Пари и слава не мечтае,
не иска клетви или вричане.
За всичко земно тя нехае
в копнежа си за слънчево обичане.
Жадува за небесен полет,
далеч от земни измерения,
в ръцете носи ухание на пролет,
отрекла пошли земни въжделения.
Очите ù са все в небето -
там, дето птиците достигат.
Копнее за небесните вселения,
които смъртните очи не виждат.
Дълбоко притаила свойте болки,
смирено влачи тежкия си кръст.
Гърчи се във сатанински огън,
във битка да надскочи земния си ръст.
© Валентина Иванова All rights reserved.
