27 mar 2006, 18:26

Една жена

  Poesía
1.2K 0 2

   ЕДНА ЖЕНА
           (на Мария А.)
 
Една жена уж така обикновена,
Но толкова различна в любовта,
И потопен в страстта й дивна
На жена почувствах пак вкуса.

Една жена уж от плът изтъкана,
Но с толкова нежна и чудна душа,
В която потопен като в океана
На живота пак усетих сладостта.

Една жена по женски своенравна,
В чувствата променлива като пролетта,
Но защо ли така съм й благодарен
за миговете, в които имах крила.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...