Една жена за мен сега се ражда
и аз дори у нея зов съм бил.
За глътка дъх да имам вечно жажда,
от този дъх и друг човек родил.
А смел ще те въздигне в храм и песни,
да тръгне слух за теб и Бог в света,
че истинският дом е плам от черква,
от твоята любов отвъд плътта.
Тежко му на един до лудост влюбен,
ще падне жив и друг от туй тегло.
Жената е жена, когато будиш
в целувката на своето легло.
© Васил Борисов Todos los derechos reservados