Една любов, във Времето угасва
Душевна рана в здрача се разтваря,
в сумрака стенеща -- съвсем сама...
По лунен лъч във утрото догаря
и зрима само, в нощната тъма.
Неказаните думи не нощуват,
смущават като призраци, съня...
Студена снимка устните целуват,
с лъжовна ведрост, ражда се деня.
Една любов, във Времето угасва...
Изстива по малко, в мрака, Света...
Последна искра, в зората проблясва --
отнесла копнеж...отнесла мечта...
Тъй, всяка нощ, невидимо стопява
желанието за живот -- с печал,
смазано, сърцето отброява,
минутите си сетни -- до финал...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados
