Една малка истина

8 feb 2009, 9:50

Poesía » Filosófica

829 0 3

"... всеки своя пътека си има..."

някой така бяха възпели човека

и дългия път, по който да броди,

ала да помислиме, моля ви, нека,

какво точно тук значи човека!

Изначално е звяр,

да убива умее,

да разкъсва от злоба пленен,

да руши, той просто е гений,

ала така, по човешки, за мен

той е забравил какво е...

да обичаш по своему

без маски и грим,

да милееш за изгрева,

за простора ни син,

да се радваш на топлият пролетен дъжд

да живееш не утре, а днес и веднъж!

"Ах, моля запрете, аз мразя човека..."

Вапцаров би ни погледнал с досада,

о, моля ви, с орис тъй тежка, нелека

той достатъчно страда...

Да, аз разбирам,

не съдя човека,

само искам да свети в погледът син

благодарност към истински свят,

тъй неилюзорен, тъй уязвим,

благодарност за този дар, наречен живот...

Да се радва на слънцето, дори когато не свети,

да, ти си просто пилот

на безмоторен самолет - просто вечност,

сграбчи го, не се двоуми,

просто знай,

че всичко е истинска приказка,

която всъщност има си край!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

2009-06-24T10:49:47+03:00

Замислящо стихотворение... истини, към които човек не бива да е безразличен...
Поздрави и прегръдка от мен!
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2009-02-10T00:54:42+02:00

Чудесно е Милка Вилка........чудесно еСамо повторението на две еднакви думи в два реда не ми седят добре.........ама все едно,че не съм ги видял Нали знаеш, че си те обичам И затъжих се вече.....от кога не сме се виждали Поздрави, прегръдки и целувки от мен
Fontaine (Димитър Димчев)

2009-02-08T23:41:55+02:00

Просто...някак си успяваш да уловиш ритъма,браво!