Една малка истина
"... всеки своя пътека си има..."
някой така бяха възпели човека
и дългия път, по който да броди,
ала да помислиме, моля ви, нека,
какво точно тук значи човека!
Изначално е звяр,
да убива умее,
да разкъсва от злоба пленен,
да руши, той просто е гений,
ала така, по човешки, за мен
той е забравил какво е...
да обичаш по своему
без маски и грим,
да милееш за изгрева,
за простора ни син,
да се радваш на топлият пролетен дъжд
да живееш не утре, а днес и веднъж!
"Ах, моля запрете, аз мразя човека..."
Вапцаров би ни погледнал с досада,
о, моля ви, с орис тъй тежка, нелека
той достатъчно страда...
Да, аз разбирам,
не съдя човека,
само искам да свети в погледът син
благодарност към истински свят,
тъй неилюзорен, тъй уязвим,
благодарност за този дар, наречен живот...
Да се радва на слънцето, дори когато не свети,
да, ти си просто пилот
на безмоторен самолет - просто вечност,
сграбчи го, не се двоуми,
просто знай,
че всичко е истинска приказка,
която всъщност има си край!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Георгиева Всички права запазени
Само повторението на две еднакви думи в два реда не ми седят добре.........ама все едно,че не съм ги видял
Нали знаеш, че си те обичам
