27 nov 2006, 0:32

Една мечта

  Poesía
978 1 1
Безброй заключени 
пред мен врати.
Ключът загубен е,
страхът кънти.
Мечтите ми заложници
зад тях са скрити.
И сякаш са затворници 
от гняв пропити.
Жадувам да докосна
една от тях поне.
По нея да се нося 
всред синьото небе.
Надолу щом погледна
да не виждам пропастта.
В безкрая щом се вгледам,
да откривам любовта.
Ключалката една е
и ключът е един.
Аз вече знам коя е,
страхът ми стана дим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...