Безброй заключени пред мен врати. Ключът загубен е, страхът кънти. Мечтите ми заложници зад тях са скрити. И сякаш са затворници от гняв пропити. Жадувам да докосна една от тях поне. По нея да се нося всред синьото небе. Надолу щом погледна да не виждам пропастта. В безкрая щом се вгледам, да откривам любовта. Ключалката една е и ключът е един. Аз вече знам коя е, страхът ми стана дим!