27 нояб. 2006 г., 00:32

Една мечта

979 1 1
Безброй заключени 
пред мен врати.
Ключът загубен е,
страхът кънти.
Мечтите ми заложници
зад тях са скрити.
И сякаш са затворници 
от гняв пропити.
Жадувам да докосна
една от тях поне.
По нея да се нося 
всред синьото небе.
Надолу щом погледна
да не виждам пропастта.
В безкрая щом се вгледам,
да откривам любовта.
Ключалката една е
и ключът е един.
Аз вече знам коя е,
страхът ми стана дим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...