27 нояб. 2006 г., 00:32

Една мечта

981 1 1
Безброй заключени 
пред мен врати.
Ключът загубен е,
страхът кънти.
Мечтите ми заложници
зад тях са скрити.
И сякаш са затворници 
от гняв пропити.
Жадувам да докосна
една от тях поне.
По нея да се нося 
всред синьото небе.
Надолу щом погледна
да не виждам пропастта.
В безкрая щом се вгледам,
да откривам любовта.
Ключалката една е
и ключът е един.
Аз вече знам коя е,
страхът ми стана дим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....