Една нощ

Не помня кога, но беше отдавна

срещна ни бързият влак.

На зимната гара - виелица снежна-

помниш ли тихичко как

леко и нежно ти застана до мене

лека и нежна аз протегнах ръка,

вървяхме прегърнати,нямаше време

снежносребърна беше нощта.

Заледените улици помнят ни стъпките

и думи, копнежи и смях.

Помнят те как ме обичаше,

обичай ме, моля те, пак!