Feb 18, 2016, 9:56 PM

Една нощ 

  Poetry » Love
594 0 0

Не помня кога, но беше отдавна

срещна ни бързият влак.

На зимната гара - виелица снежна-

помниш ли тихичко как

 

леко и нежно ти застана до мене

лека и нежна аз протегнах ръка,

вървяхме прегърнати,нямаше време

снежносребърна беше нощта.

 

Заледените улици помнят ни стъпките

и думи, копнежи и смях.

Помнят те как ме обичаше,

обичай ме, моля те, пак!

© Elena Rafailova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??