Една нощ в Пустинята...

1.                

Звездите толкова са близо,

с ръка- аха да ги докоснеш

и  Вечността при мене слиза

от  тях непостижимо просто...

Едни такива са  огромни

(не може с думи да се каже !)

Пустинята обаче помни

звезди и по-големи даже...

Небето черно е безкрайно

надвиснало е като шатра,

а сам, със страшните си тайни,

над  пясъка се носи Вятъра...

Във тишината на Пустинята

излайва куче подивяло-

с инстинкта си и с милостинята

на хората, тук оцеляло.

Но щом последната молитва

отправена е към Аллаха-

Животът уморен заспива

за да сънува радост плаха...

А въглените още живи

на  неотдавнашни огнища-

раздухва Вятър и в огниво

превръща мъртви  пепелища...

... Нощта в Пустинята е Вечност,

която ако преживееш-

я помниш цял живот и нещо

и винаги се връщаш в нея!...

2.

... Внезапен вятър облаци домъква

и мълнии раздират тъмнината,

но няма дъжд...Стихията замлъква,

Пустинята се сгърчва прокълната:

-Тук нищо да не може да покълне,

да израсте, филизи да развие...

...А Вятър с пясък облаците пълни

и подивял от Самотата вие...

От всичко, до което се докосваме-

Пустинята и Вятъра са вечни,

но той понеже все си е  ядосан

сега завръща мълнии далечни...

Те в синьо-електриково небето

разсичат със задъхани импулси,

а оживяла тъмнината свети

във пристъпи от яростни конвулсии...

И тънат силуети в здрача нощен

като в мираж... И въздухът е черен,

а в спора ни със Вечността все още

добрият тон до днес не е намерен.

Но аз започвам диалог със Нея,

задавам й човешките въпроси:

-Защо с надеждата за Вечност си живеем

и също като амулет я носим?..

-А и защо не ни е позволено-

“Какво ще стане след Това?”-да знаем...

Наистина ли нам е отредено

обратното броене да познаем?..

Но Вечност вече нямало, се чува

когато спрат пустинните кервани

и шатрите разпънат  да нощуват,

и старците засричат от Корана...

 ... В безлунна нощ звездите леко смугли

са най-загадъчни, Аллах заспива,

но  сенки между шатрите се шмугват

и в завета на дюните се скриват,

а  Вечността щом плахо ги докосне:

в нощта със Любовта ще са обвързани

и вечно тук керваните ще носят

товарите ... Към  Изгрева забързани...

3.

Но Вечността сега от мене си отива

във тая нощ с Пустинята да се венчаят,

като през сълзи образът й се размива

и проумявам:  неизбежността на Краят!....

4.

...Във  полунощ в Пустинята убога

към Времето врата ще се отвори:

ще дойде Дявола, ще си отиде Бога,

а Вятърът със Вечността ще спори!..

 д-р Коста Качев

Някога във Великата            

Либийска Пустиня