Ти не си единственият,
а пък аз за теб съм една от многото.
Не ти е до мен мястото…
Пък и аз отдавна научих своето.
Не можеш да ме спасиш от самота,
която самата аз съм избрала.
Повярвах, че има красота в тъгата ми,
и тази с години съм я събрала,
като благородна патина,
стои днес тя в душата ми .
И макар да копнея да се будя в прегръдка,
ти предлагам единствено чаша отлежала Сира
и отпивам с теб на мънички глътки.
Не ми обещавай любов,
нито вечност – ще ме объркаш…
Не ще създадем с тебе дом,
но може да поживеем заедно в някаква къща.
© Liana Di Todos los derechos reservados