Ти не си единственият,

а пък аз за теб съм една от многото.

Не ти е до мен мястото…

Пък и аз отдавна научих своето.

Не можеш да ме спасиш от самота,

която самата аз съм избрала.

Повярвах, че има красота в тъгата ми,

и тази с години съм я събрала,

като благородна патина,

стои днес тя в душата ми .

И макар да копнея да се будя в прегръдка,

ти предлагам единствено чаша отлежала Сира

и отпивам с теб на мънички глътки.

Не ми обещавай любов,

нито вечност – ще ме объркаш…

Не ще създадем с тебе дом,

но може да поживеем заедно в някаква къща.