10 dic 2008, 4:19

Една раздяла

808 1 0

               Една раздяла

 

Една раздяла разбива моя свят

от мечти и безброй надежди.

Безмълвно сломила моя ден,

превръща го във окаян от сълзи.

 

Свирепо откъсва от мен

живот - всичко свято и чисто.

И нежно поставя ме във плен -

друга любов не допуска.

 

Една раздяла ме прави крадец,

не успял щастие да си открадне.

И тя в сляп просяк ме превръща,

не успял любов да си изпроси.

 

И слънце в облачна пелена съм сега,

угаснало с идването на изгрева.

Тиха река без пясъчен бряг,

пресъхнала с идването на пороя.

 

Една раздяла довела листопада

с пукването на пролетта.

Злобно откъсва крилата

на птица отлитаща на юг.

 

И плахо обира листата

на неразцъфтяла още роза.

И бавно отмива небето

на недорисувана луна.

 

А вие ми казвате,

      че с една раздяла

              не свършва света!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...