Една раздяла

               Една раздяла

Една раздяла разбива моя свят

от мечти и безброй надежди.

Безмълвно сломила моя ден,

превръща го във окаян от сълзи.

Свирепо откъсва от мен

живот - всичко свято и чисто.

И нежно поставя ме във плен -

друга любов не допуска.

Една раздяла ме прави крадец,

не успял щастие да си открадне.

И тя в сляп просяк ме превръща,

не успял любов да си изпроси.

И слънце в облачна пелена съм сега,

угаснало с идването на изгрева.

Тиха река без пясъчен бряг,

пресъхнала с идването на пороя.

Една раздяла довела листопада

с пукването на пролетта.

Злобно откъсва крилата

на птица отлитаща на юг.

И плахо обира листата

на неразцъфтяла още роза.

И бавно отмива небето

на недорисувана луна.

А вие ми казвате,

      че с една раздяла

              не свършва света!?