Една смърт
999
0
0
Отново аз на нищо не приличам:
сълзи от очите ми текат.
Така нелепо аз изглеждам,
самотна в стаята стоя.
Свикнала съм аз да плача
и не зная какво е да се смея.
Страх ме е от самотата,
но сякаш тя е моя дом.
В огледалото отражение аз нямам
и кристали от очите ми не текат.
Аз разбрах щастие какво е
и усмивка на лицето си съзрях.
Тука тъжно е това,
че студ нахлува много
и светлина няма как да има,
и все пак има самота.
Нищо че на гроба ми идват
хора с много цветя.
Аз все пак не усещам радостта
от това да бъда обичана.
сълзи от очите ми текат.
Така нелепо аз изглеждам,
самотна в стаята стоя.
Свикнала съм аз да плача
и не зная какво е да се смея.
Страх ме е от самотата,
но сякаш тя е моя дом.
В огледалото отражение аз нямам
и кристали от очите ми не текат.
Аз разбрах щастие какво е
и усмивка на лицето си съзрях.
Тука тъжно е това,
че студ нахлува много
и светлина няма как да има,
и все пак има самота.
Нищо че на гроба ми идват
хора с много цветя.
Аз все пак не усещам радостта
от това да бъда обичана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
