Една сълза
Една сълза небрежно се разходи
по мъжкото, небръснато лице.
Поспря се, после ти разказа
за чувствата във моето сърце.
Разказа как безпаметно обичам,
във любовта как силно аз горя.
И как желая вечно да съм с тебе,
любимата, най-милата жена.
Как страдам, щом далеч си, каза
и как от болката сърцето ми кърви,
как вярата, че пак ще си до мене,
едничка във живота ме крепи.
Една сълза небрежно се разходи,
откъснала частица от душата.
Покри я със целувката си нежна
и после... бяхме с тебе в тишината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
