Една сълза небрежно се разходи
по мъжкото, небръснато лице.
Поспря се, после ти разказа
за чувствата във моето сърце.
Разказа как безпаметно обичам,
във любовта как силно аз горя.
И как желая вечно да съм с тебе,
любимата, най-милата жена.
Как страдам, щом далеч си, каза
и как от болката сърцето ми кърви,
как вярата, че пак ще си до мене,
едничка във живота ме крепи.
Една сълза небрежно се разходи,
откъснала частица от душата.
Покри я със целувката си нежна
и после... бяхме с тебе в тишината.
© Христо Костов Всички права запазени