17 jul 2008, 21:06

Една тайна

  Poesía
786 0 0

Ти ме питаш пак защо не те разбрах.

Защо ли гръб обърнах аз на любовта.

И цветя изпращаш, чакаш ден след ден..

Ала знай, че тежки дните са за мен.

Ще ти кажа една тайна - запази я ти -

в моята душа живее ледено сърце!

Аз опитах да обичам - то не позволи.

Ледени са и сълзите на моето лице.

Вече не ме питай защо вървя сама.

Защо не се обричам аз на любовта.

Болест имам тежка, лек за нея - не.

Господ подари ми ледено сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...