Ти ме питаш пак защо не те разбрах.

Защо ли гръб обърнах аз на любовта.

И цветя изпращаш, чакаш ден след ден..

Ала знай, че тежки дните са за мен.

Ще ти кажа една тайна - запази я ти -

в моята душа живее ледено сърце!

Аз опитах да обичам - то не позволи.

Ледени са и сълзите на моето лице.

Вече не ме питай защо вървя сама.

Защо не се обричам аз на любовта.

Болест имам тежка, лек за нея - не.

Господ подари ми ледено сърце!