Аз плаках Бог да ми прости,

как виждах, че това си ти!

Четях, потъвах в твоите крака.

Достоен ли съм да те понеса?

Уви, дори в душата романтик,

ще бъда ли добър практик,

че всеки спомен да е утре

и всеки миг да бъда вътре.

Да чета отново и отново.

Да бъдеш ти за мен велика.

Дори със неизказаното слово,

във другия да виждаме прилика.

Мечти, мечта - сълзи и свобода.

Да търсиш, да бленуваш, да летиш.

Да плачеш, но и да гориш в това,

с жена живота си да споделиш.

Не искам да те впечатлявам.

Страхувам се дори от мисълта,

че жалък съм да давам,

но искам, вярвам в любовта.

Прости ми, не мога да се спра!

Каква ти точка да поставя!?

Къде, след кои слова?

Възхищението да забравя!

Една усмивка, един прекрасен ден.

Във теб откривам порив окрилен.

Една усмивка искам жаден

и хиляди за теб от мен...