4 мая 2012 г., 11:56

Една усмивка само

806 0 0

Аз плаках Бог да ми прости,

как виждах, че това си ти!

Четях, потъвах в твоите крака.

Достоен ли съм да те понеса?

Уви, дори в душата романтик,

ще бъда ли добър практик,

че всеки спомен да е утре

и всеки миг да бъда вътре.

Да чета отново и отново.

Да бъдеш ти за мен велика.

Дори със неизказаното слово,

във другия да виждаме прилика.

Мечти, мечта - сълзи и свобода.

Да търсиш, да бленуваш, да летиш.

Да плачеш, но и да гориш в това,

с жена живота си да споделиш.

Не искам да те впечатлявам.

Страхувам се дори от мисълта,

че жалък съм да давам,

но искам, вярвам в любовта.

Прости ми, не мога да се спра!

Каква ти точка да поставя!?

Къде, след кои слова?

Възхищението да забравя!

Една усмивка, един прекрасен ден.

Във теб откривам порив окрилен.

Една усмивка искам жаден

и хиляди за теб от мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влади Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...