26 oct 2014, 9:16  

Една вечер в страната на спомените... 4

  Poesía » Otra
533 0 0

 

Една вечер в страната на спомените... 4

 

Помниш ли, тогава бяхме в планината,

ти си бе закичила със цветя косата,

Слънцето към залеза вече се отправяше

и Звезда-вечерница нежно ни задяваше...

 

Помниш ли, нощувахме в дървената хижа,

за която случаят беше се погрижил,

че изкочи тя, ето тъй, от нищото,

кой знай от кога, без огън във огнището...

 

Нейде над върхарите на тъмните дървета

сърпа на Луната, светна на небето.

Бухал във гората някъде забуха,

стреснал тишината, поначало глуха...

 

Още се страхувах аз да те целуна,

всеки бор вибрираше нежно като струна,

вечерният вятър в стволовете стройни

свиреше мелодии от горските усойни...

 

Помниш ли, тогава, хванал ти ръката,

взирахме се стреснато с ужас в тъмнината!...

Помниш ли звездата в мрака дето падна-

как си пожелахме: щастие за двама?...

 

След това в оная запустяла хижа

огънят запален сенките раздвижи,

а от топлината, или пък- уюта

сгушила се в мене ти заспа ми в скута...

 

Сенките танцуваха, фантастично всяка,

оживели светеха въглените в мрака,

после се събуди ти и стъкна огъня,

а какво се случи: цял живот го помня!...

 

През нощта вилняха ветрове в гората,

оня бухал спореше сам със тишината...

Ранобудно Слънце в утринта издърпа

бързо от небето на Луната сърпа...

 

Изворчето помниш ли, самодивско, дето

първо се огледа и изми лицето,

и цветята помниш ли, с красотата дива,

и със тях в косата си, колко бе красива!...

 

Тръгнахме към изгрева със Звезда-зорница,

помниш ли там рееше се вече ранна птица?...

Търсех да намеря подходяща дума-

ти когато бързо и нежно ме целуна...

 

... Вихрите житейски после ни подеха

любовта заглъхна като горско ехо,

но остана тази, нощ във планината,

във която беше със цветя косата...

 

Коста Качев,

26.10.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...