Една вечер в страната на спомените... 4
Помниш ли, тогава бяхме в планината,
ти си бе закичила със цветя косата,
Слънцето към залеза вече се отправяше
и Звезда-вечерница нежно ни задяваше...
Помниш ли, нощувахме в дървената хижа,
за която случаят беше се погрижил,
че изкочи тя, ето тъй, от нищото,
кой знай от кога, без огън във огнището...
Нейде над върхарите на тъмните дървета
сърпа на Луната, светна на небето.
Бухал във гората някъде забуха, ...