8 jun 2006, 11:43

Една врата

  Poesía
892 0 6

В онази бързина,
забравих една отворена врата.
Ами сега?!
Как да затворя тази врата?
Всеки опит да се върна,
той ми напомня, че ще те зърна.
Тази врата, на какво ме обрича тя.
Зад нея дали сте ти и тя?
Дали да се върна?
Но как да се върна?
В пепел ще се превърна.
Защото зад тази врата,
зад нея има само болка и тъгa.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави страхотен стих!Послушай и другите и я отвори само така ще имаш сили да продължиш напред.
  • Да,небива да се връщаме назад,но само,когато прегърнем миналото можем спокойно да продължим напред.
  • Благодаря,ала нали знаеш,човек не бива да се връща назад.Но наистина незнанието,чакането...всичко това,което е част от нещо незавършено,измъчва силно.И все пак,това,което не ни убива,ни прави по-силни.
  • Незнанието те кара да се страхуваш.Бъди силна-отвори я!
    Поздрав!
  • Благодаря много!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...