8 jun 2006, 11:43

Една врата

  Poesía
887 0 6

В онази бързина,
забравих една отворена врата.
Ами сега?!
Как да затворя тази врата?
Всеки опит да се върна,
той ми напомня, че ще те зърна.
Тази врата, на какво ме обрича тя.
Зад нея дали сте ти и тя?
Дали да се върна?
Но как да се върна?
В пепел ще се превърна.
Защото зад тази врата,
зад нея има само болка и тъгa.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави страхотен стих!Послушай и другите и я отвори само така ще имаш сили да продължиш напред.
  • Да,небива да се връщаме назад,но само,когато прегърнем миналото можем спокойно да продължим напред.
  • Благодаря,ала нали знаеш,човек не бива да се връща назад.Но наистина незнанието,чакането...всичко това,което е част от нещо незавършено,измъчва силно.И все пак,това,което не ни убива,ни прави по-силни.
  • Незнанието те кара да се страхуваш.Бъди силна-отвори я!
    Поздрав!
  • Благодаря много!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...