Jun 8, 2006, 11:43 AM

Една врата

  Poetry
891 0 6

В онази бързина,
забравих една отворена врата.
Ами сега?!
Как да затворя тази врата?
Всеки опит да се върна,
той ми напомня, че ще те зърна.
Тази врата, на какво ме обрича тя.
Зад нея дали сте ти и тя?
Дали да се върна?
Но как да се върна?
В пепел ще се превърна.
Защото зад тази врата,
зад нея има само болка и тъгa.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави страхотен стих!Послушай и другите и я отвори само така ще имаш сили да продължиш напред.
  • Да,небива да се връщаме назад,но само,когато прегърнем миналото можем спокойно да продължим напред.
  • Благодаря,ала нали знаеш,човек не бива да се връща назад.Но наистина незнанието,чакането...всичко това,което е част от нещо незавършено,измъчва силно.И все пак,това,което не ни убива,ни прави по-силни.
  • Незнанието те кара да се страхуваш.Бъди силна-отвори я!
    Поздрав!
  • Благодаря много!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...