Maryroj (МД)
241 718
2 jun 2020, 10:53

Една звезда на небосклона свети 

  Poesía » Civil
1347 2 5

Посвещавам на героите, загинали за свободата на България

и на майките, отгледали такива синове.

 

 

„Замесих, сине, замесих хляба,

в пещта го сложих да се изпече.

Готов е, на трапезата го слагам

и те очаквам, сине,

в дома да си дойдеш ти…

И гозбата до хляба сложих,

сега стоя на пътната врата,

Взор вперила в тъмата,

очаквам да си дойдеш…

Но ти сине на бой замина

за Майката Родина,

за нашата свобода…

А, аз чедо ще те чакам,

при мене да се върнеш ти...“

Тъй, майка на своят син говори,

потеглил на бой люти със врага.

Тъй, майка вечно своето чедо чака

застанала на пътната врата.

А той синът й в бой лют загина,

загина в боя със врага…

Една звезда на небосклона свети,

огрява пътя към нашата свобода…

© МД Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??