Една звезда на небосклона свети
Посвещавам на героите, загинали за свободата на България
и на майките, отгледали такива синове.
„Замесих, сине, замесих хляба,
в пещта го сложих да се изпече.
Готов е, на трапезата го слагам
и те очаквам, сине,
в дома да си дойдеш ти…
И гозбата до хляба сложих,
сега стоя на пътната врата,
Взор вперила в тъмата,
очаквам да си дойдеш…
Но ти сине на бой замина
за Майката Родина,
за нашата свобода…
А, аз чедо ще те чакам,
при мене да се върнеш ти...“
Тъй, майка на своят син говори,
потеглил на бой люти със врага.
Тъй, майка вечно своето чедо чака
застанала на пътната врата.
А той синът й в бой лют загина,
загина в боя със врага…
Една звезда на небосклона свети,
огрява пътя към нашата свобода…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
