Една звезда видях и ме запита:
Кажи ми, драги, за кого да светя.
А аз ù казах – ти си най-честита,
защото си божествено красива,
ти, огнена комета.
Че всяка вечер в тихо съзерцание,
погълнати от твойто обаяние
те проследяват хиляди поети
и влюбени - звездата тяхна свети -
припламващата светеща икона.
Единствено за тях на небосклона.
Изпраща им загадъчно послание.
Залива ги с едно очарование.
Мечтаят си, а след това заспиват.
Щастливи са от срещата красива
със своята прекрасна самодива.
В съня им се явяваш всяка вечер.
На гости им пристигаш отдалече.
С мечти и вдъхновение ги зареждаш,
по приказни пътеки ги повеждаш.
В съзнанието им кратко пребиваваш,
а после пак във орбита отплаваш.
Кое сърце от твоя вид не трепне.
Коя уста за теб с любов не шепне.
Не сещаш ли вълна от преклонение.
Защо си в тъй печално настроение.
Дали затуй, че ти си тъй далече,
а твоят път във орбита е вечен
и няма нито градус отклонение,
та плуваш все в едно усамотение.
Ти никога и никой не прегръщаш
и винаги е все едно и също.
Към много светове лъчи протягаш.
За много срещи трепетно се стягаш.
Но тези срещи никога не стават,
че орбитите все се разминават.
А ти си все сама и все копнееш,
но никой да се доближи не смее,
защото буен огън си самата,
и огън е изгарящ любовта ти.
Коя ръка към теб ще се протегне,
като ще изгори във буен пламък.
Кое сърце до теб ще се докосне,
като ще се превърне в лунен камък.
Коя звезда безумна ще те срещне,
като ще се взриви и ще избухне.
Коя вселена ще те приласкае,
ако след ласката на пепел рухне.
Завинаги е твоята присъда
самотна в свойта орбита да бъдеш.
© Георги Белев Todos los derechos reservados
Поздравления и от мен!