Една звезда видях и ме запита:

Кажи ми, драги, за кого да светя.

А аз ù казах – ти си най-честита,

защото си божествено красива,

ти, огнена комета.

Че всяка вечер в тихо съзерцание,

 погълнати от твойто обаяние

те проследяват хиляди поети

и влюбени  - звездата тяхна свети -

припламващата светеща икона.

Единствено за тях на небосклона.

Изпраща им загадъчно послание.

Залива ги с едно очарование.

Мечтаят си, а след това заспиват.

Щастливи са от срещата красива

със своята прекрасна самодива.

В съня им се явяваш всяка вечер.

На гости им пристигаш отдалече.

С мечти и вдъхновение ги зареждаш,

по приказни пътеки ги повеждаш.

В съзнанието им кратко пребиваваш,

а после пак във орбита отплаваш.

Кое сърце от твоя вид не трепне.

Коя уста за теб с любов не шепне.

Не сещаш ли вълна от преклонение.

Защо си в тъй печално настроение.

Дали затуй, че ти си тъй далече,

а твоят път във орбита е вечен

и няма нито градус отклонение,

та плуваш все в едно усамотение.

Ти никога и никой не прегръщаш

и винаги е все едно и също.

Към много светове лъчи протягаш.

За много срещи трепетно се стягаш.

Но тези срещи никога не стават,

че орбитите все се разминават.

А ти си все сама и все копнееш,

но никой да се доближи не смее,

защото буен огън си самата,

и огън е изгарящ любовта ти.

Коя ръка към теб ще се протегне,

като ще изгори във буен пламък.

Кое сърце до теб ще се докосне,

като ще се превърне в лунен камък.

Коя звезда безумна ще те срещне,

като ще се взриви и ще избухне.

Коя вселена ще те приласкае,

ако след ласката на пепел рухне.

Завинаги е твоята присъда

самотна в свойта орбита да бъдеш.