Не чувам и не виждам,

не питам и търся вини,

с бяла шапка невидимка

щастливи правя своите дни.

Нея слънце стопля я, огрява...

и вятър роши диви ми коси,

и крехката ми плът се разлюлява,

безгласно пея и танцувам до зори.

Някой спира се да ме погали,

с часове ме гледа и боготвори,

и мили думи шепне, и повтаря:

"Кой те тебе тъй прекраснo сътвори?"

Друг се спира и започва...

с часове да ме разпитва и не спира,

аз мълча и дума не обелвам,

а той цветове ми духва и плътта извива.

Какво да сторя, мили хора,

не чувам и не виждам,

не питам и търся вини,

аз едно глухарче съм в кръгозора

с това, което имам...

щастливи правя своите дни.