Не чувам и не виждам,
не питам и търся вини,
с бяла шапка невидимка
щастливи правя своите дни.
Нея слънце стопля я, огрява...
и вятър роши диви ми коси,
и крехката ми плът се разлюлява,
безгласно пея и танцувам до зори.
Някой спира се да ме погали,
с часове ме гледа и боготвори,
и мили думи шепне, и повтаря:
"Кой те тебе тъй прекраснo сътвори?" ...