Едно море
Веднъж те срещнах
в будното ми лято,
в пясъка се стелеше ветрец,
ти усмихваше се плахо,
а в миг докосна ме
като луна във ден,
като небе в морето,
всичко сля се в едно.
За първи път те срещнах
край морето
и споменът остана в мен.
Сега те търся, в спомени отнесен,
и връщам толкова минути в часове,
сега за мен изгря една пътека
и мигове, докоснати в едно море.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Велинова Todos los derechos reservados
Пожелавам ти да стане отново реален 