Веднъж те срещнах
в будното ми лято,
в пясъка се стелеше ветрец,
ти усмихваше се плахо,
а в миг докосна ме
като луна във ден,
като небе в морето,
всичко сля се в едно.
За първи път те срещнах
край морето
и споменът остана в мен.
Сега те търся, в спомени отнесен,
и връщам толкова минути в часове,
сега за мен изгря една пътека
и мигове, докоснати в едно море.
© Ирена Велинова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Пожелавам ти да стане отново реален