Едно неизпратено писмо

Душата ми, изгубена без теб, зарея се.

И тръгна да те търси.

Останах без душа.

С тъга и болка,  безутешна.

Потърсих те навсякде, където стигах.

Потърсих те и там, където свършва всичко.

Потърсих те в небето, в облаците сини.

Потърсих те в морето, във вълните диви.

Не те намерих.

И сетне осъзнах:

Намерих те навсякъде.

Ти беше всичко!

Ти бе във въздуха, когато дишах.

И думите, с които в теб се вричах.

В погледа, отправен в миг на озарение.

Докосването, нежно мигновение.

Накрая и себе си разбрах:

Че Аз съм Ти и Ти съм Аз.

В миг на Единение.

Завинаги, обгърнати в безвремие.