26 мар. 2010 г., 12:18

Едно неизпратено писмо

1K 0 0

Душата ми, изгубена без теб, зарея се.

И тръгна да те търси.

Останах без душа.

С тъга и болка,  безутешна.

 

Потърсих те навсякде, където стигах.

Потърсих те и там, където свършва всичко.

Потърсих те в небето, в облаците сини.

Потърсих те в морето, във вълните диви.

 

Не те намерих.

 

И сетне осъзнах:

Намерих те навсякъде.

Ти беше всичко!

Ти бе във въздуха, когато дишах.

И думите, с които в теб се вричах.

В погледа, отправен в миг на озарение.

Докосването, нежно мигновение.

 

Накрая и себе си разбрах:

Че Аз съм Ти и Ти съм Аз.

В миг на Единение.

Завинаги, обгърнати в безвремие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...