Едно незабравимо лято

1 feb 2008, 8:03

Poesía

701 0 2

Последният ми ден изтече,
последният ми час лети,
в тъга отново аз потъвам
по изминалите дни.

Макар и малко те да бяха
и да плача аз сега,
остават вечно във сърцето
миговете в Моята страна.

И за нея да злословим,
и от нея вечно да страним,
в душите наши тя говори
макар и ние да мълчим.

Сега, когато тя е точка
на Атласа на света,
кръвта от нея пак ни вика
безмълвно в нашите сърца.

И дните ни започват да се губят
без спомени и без слова,
защото всеки пак мечтае
да стъпи на Родната Земя!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

female_sg (Боряна)

2008-02-29T23:57:59+02:00

Родната земя е само една!!!
Невероятен стих!
Anita765 (Ани Монева)

2008-02-01T08:22:03+02:00

Поздрав за идеята в стиха ти, където ясно е изразено родолюбието!
Хареса ми!