Едно незабравимо лято
Последният ми ден изтече,
последният ми час лети,
в тъга отново аз потъвам
по изминалите дни.
Макар и малко те да бяха
и да плача аз сега,
остават вечно във сърцето
миговете в Моята страна.
И за нея да злословим,
и от нея вечно да страним,
в душите наши тя говори
макар и ние да мълчим.
Сега, когато тя е точка
на Атласа на света,
кръвта от нея пак ни вика
безмълвно в нашите сърца.
И дните ни започват да се губят
без спомени и без слова,
защото всеки пак мечтае
да стъпи на Родната Земя!
последният ми час лети,
в тъга отново аз потъвам
по изминалите дни.
Макар и малко те да бяха
и да плача аз сега,
остават вечно във сърцето
миговете в Моята страна.
И за нея да злословим,
и от нея вечно да страним,
в душите наши тя говори
макар и ние да мълчим.
Сега, когато тя е точка
на Атласа на света,
кръвта от нея пак ни вика
безмълвно в нашите сърца.
И дните ни започват да се губят
без спомени и без слова,
защото всеки пак мечтае
да стъпи на Родната Земя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Всички права запазени
