1.02.2008 г., 8:03 ч.
Едно незабравимо лято
Последният ми ден изтече,
последният ми час лети,
в тъга отново аз потъвам
по изминалите дни.
Макар и малко те да бяха
и да плача аз сега,
остават вечно във сърцето
миговете в Моята страна.
И за нея да злословим,
и от нея вечно да страним,
в душите наши тя говори
макар и ние да мълчим.
Сега, когато тя е точка
на Атласа на света,
кръвта от нея пак ни вика
безмълвно в нашите сърца.
И дните ни започват да се губят
без спомени и без слова,
защото всеки пак мечтае
да стъпи на Родната Земя!
последният ми час лети,
в тъга отново аз потъвам
по изминалите дни.
Макар и малко те да бяха
и да плача аз сега,
остават вечно във сърцето
миговете в Моята страна.
И за нея да злословим,
и от нея вечно да страним,
в душите наши тя говори
макар и ние да мълчим.
Сега, когато тя е точка
на Атласа на света,
кръвта от нея пак ни вика
безмълвно в нашите сърца.
И дните ни започват да се губят
без спомени и без слова,
защото всеки пак мечтае
да стъпи на Родната Земя!
© Антон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрав за идеята в стиха ти, където ясно е изразено родолюбието!
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Невероятен стих!