Едно обичане

като към чакан изгрев,

или залез в облаци-красив.

Една прегръдка на луната,

която си отива щом те изгори,

една целувка със тъгата

и в нея влюбваш се...

така различен вече от преди.

Една горчилка, 

гняв и гордост непозната

попили океана от затрогващи сълзи.

Една изстрадана молитва

в сърце пречистващо шепти.

Една вселена от любов

в сияние от падащи звезди.

Една надеждата

в илюзия от хиляди заблуди

и още толкова безкрайност от мечти.

Едно е, но къде е Слънцето...

самотно то не свети и не топли,

може само в лава от копнеж да те стопи.