Едно обичане
Едно обичане
като към чакан изгрев,
или залез в облаци-красив.
Една прегръдка на луната,
която си отива щом те изгори,
една целувка със тъгата
и в нея влюбваш се...
така различен вече от преди.
Една горчилка,
гняв и гордост непозната
попили океана от затрогващи сълзи.
Една изстрадана молитва
в сърце пречистващо шепти.
Една вселена от любов
в сияние от падащи звезди.
Една надеждата
в илюзия от хиляди заблуди
и още толкова безкрайност от мечти.
Едно е, но къде е Слънцето...
самотно то не свети и не топли,
може само в лава от копнеж да те стопи.
© Галина All rights reserved.
